Мнозина от вас ще забележат, че не съм особено ревностен в списването на моя блог. Той изглежда някак разпокъсан, разхвърлян, неособено последователен.
Причината за това е огромната скорост с която се променя този свят и огромния поток информация с който биваме затрупвани и в частност моя милост. Съответно промените със самият мен са толкова големи и мащабни, че понякога се чудя това с мен ли се случва или гледам сериал с фантастична насоченост.
Опитвайки се да съм в синхрон със случващото се, се оказа, че на ниво ум е невъзможно да се обхване случващото се с нас/мен и около нас/мен. И че единственият начин (поне за мен) е да усещам, да почувствам, това което се случва. И следвайки този забързан ритъм не успявам да отразя това в блога.
С времето разбрах нещо много важно – това което става с мен и около мен се дава за мен и за ближните ми и моят ангажимент към останалия свят, е да се включвам само когато бъда попитан, при това за конкретни неща.
Колкото повече разбирам и приемам това което ми се дава, толкова по-подреден виждам света в неговия замисъл. Разбрах, че е невъзможно да се обхване и разбере този замисъл – той може само да бъде почувстван. И изживян.
Разбрах, че ние сме тези които ... (Ето изникна пред мен целият процес в които участваме, с всичките му достигнати от мен аспекти, и ми е невъзможно да ви го предам. Наистина ми е невъзможно - в този момент...)
Разбрах нещо много важно:
-    Не е важно какво ще напиша и дори дали въобще ще напиша!?!
-    Важно е какво влагам, чувството с което сядам да пиша и още по-важно  (дори да не пиша), как ви възприемам и Енергията, Единението с което пропивам отношението ми към вас. Защото това е двигателният импулс в Творението, част от което сме и ние с вас.

Има и още нещо – това което се случва в действителност, е невъзможно да се предаде с речниковия фонд, който ние използваме. Има понятия които не могат да бъдат обяснени с езика и разбиранията които имаме. Ето затова все по-рядко посягам към клавиатувата – вече знам, че не е толкова важно да го напиша, колкото да го ИЗЖИВЕЯ. Това е истинската причина поради, която сме дошли в този свят или по-точно казано в тази Илюзия.
Много пъти, ентусиазиран, посягам към клавиатурата за да споделя с вас дадено нещо. И в следващият момент разбирам, че ми е много трудно да ви го предам в пълния спектър.
И за това си има обяснение – в момента аз изграждам Себе си, попълвам Знанията и Уменията си. И не мога да пища за неща, които още не съм овладял. Така го усещам, затова така го правя.
За нещата, които вече съм овладял, също не бързам да словоблудствам – казани в неподходящ момент, те звучат глупаво - лаишки. Увисват (да не казвам като какво).
Та затова блогът ми е на това дередже. Бързите промени не позволяват да ги отразявам.

Колкото повече разбирам, толкова по-малко имам да кажа. Не и на този план от нашето съществуване !!!

Оставям ви с чувството за Единение.

Мисля, че аз направих едва първата стъпка. През цялото това време си мислех, че вървя на накъде, а сега разбирам, че това някъде е било никъде и ме е водило до тук... Благодаря ти и за малкото, което си описъл!

И ти благодаря най-вече за линка в http://emozdrave.info/forum/ с отговорите на Просветения ...

Имам усещането че все повече се доближавам до истината. Знаците стават все по силни и конкретни. Това което ти ми даде, макар и сам да съм си го заслужил, беше невероятно! Не знам къде си сега и дали някога ще видиш съобщенията ми, но искам да ти благодаря! С цялото си сърце и душа благодаря на теб и на Вселенският Закон, че ми доверихте тази истина и всички следващи. Благодаря ти, че беше инструмента които ме доведе до липсващите парчета от пъзела! Във форума пишеше, че дори да помогнеш на една душа пак си е заслужавало. На мен помогна, да започна да проглеждам и да се събуждам. Благодаря ти и ти пожелавам с цялото си сърце успех по пътя.
Поздрави,
С.