Ето че, след доста голяма пауза, съм отново на клавиатурата, за да продължа започнатото преди около година. 
Тогава описах сбито, това което се случи в моя живот до определен момент. Последва бум от постъпваща информация, трансформации и най-вече промяна в разбирането за същостта на Творението и по-специално нас като вид. 
Тази промяна бе с такава скорост и в такъв обем, че ми бе невъзможно да я описвам – всеки път като посегнех към клавиатурата усещах напрежение. И отдръпвах ръка. Винаги когато има преходен процес нещата са неясни, нестабилни, преходни по своята същност,затова и все се въздържах от словоблудство.
Ако сега сядам да пиша, това е защото в последно време чета много по-малко и когато това се случва, е за да получа поредния детайл от картината. И тя е ГРАНДИОЗНА. 
Величието, което се разкри пред духовния ми взор е невероятно.
Всичко започна преди година и половина, когато сърцето и душата ми изстинаха – превърнах се в камък. Нищо не ме интересуваше, нищо не ме докосваше – бях абсолютно безчувствен. 
И така няколко седмици. В един момент си казах – „Човече, това състояние ще те отведе до Геена. Стани и се върни в Живота.” Станах и се върнах. Започнах отново да работя, да изпълнявам задълженията които имах, въобще направих кръгом обратно към себе си. 
Беше трудно отново да започна всичко. Запитах се какво се случи с мен – и отговора не закъсня – Осъзнах, че бях умрял без да напускам тялото си. Звучи бомбастично, но е факт.
Трябва дебело да подчертая, че единственото нещо което ме крепеше през този период бе Христовото Съзнание. То бе като канара, като темел – непоклатим и ... Въпреки студенината, съзнанието ми работеше ясно и нито за миг не се отклони от вярната посока. Постоянно търсих помощ и подкрепа в онзи труден момент и ги получих. БЛАГОДАРЯ . Ако не бях изградил тази опора в себе си, сега щях да съм съвсем друг, а можеше и да ме няма. 
С моето второ раждане се възвърна пиетета към Знанието. 
И към мен потече пълноводен поток от информация, които за кратко време отговори на въпроси задавани в продължение на десетилетие.
Чувствах се като малко дете в увеселително влакче. Сменяха се образи, картини, променяха се възприятията ми. Когато слязох от влакчето бях като зашеметен, объркан, уплашен – това което се оформи пред взора ми бе картина коренно различна от тази, която бе преди да се кача в него.
Това което се разкри пред мен бе покъртително – разбрах кой ни е създал, защо и каква е причината за сегашното състояние на нашата планета. Но това не спря до тук – постоянно получавах нови и нови информации, доказателства, насоки, които дооформяха картината – тя ставаше все по-пълна и смислена. По онова време стигнах до факт, който обясняваше всичко което се случва с нас и нашия вид. Да, има такъв отговор. Той пасна на всичките Защо... които бях задавал до момента. Това бе най-голямия Дар, който получих – Той ме превърна от Хомовъпросус в Хомоотговорус.
И започна поредното действие на Пиесата „Осъзнаване” – отново заваляха въпроси и отговори, картината продължи да се избистря – ставаше все по-красива и неописуема. Оказа се, че всичко това, с което ни пълнят главите, е за да ни отклонят от Величието, което носим.
Дали това е съзнателно заложено от нашия създател или е случайност от по висш порядък,все още не съм изяснил. Трябва да получа потвърждение от друг източник. И това ще стане.
В случая не говоря за Безграничния Творец, но за онзи Експерт по генетика, който е смесил гените на млекопитаещо с тези на инуаки (вид рептил) - по такъв начин, че в крайна сметка сме се появили ние.
Волно или неволно се е получил хибрид носещ нещо което се оказва грандиозно по своите мащаби в Галактиката. И това нещо е Любовта, която носим и която отдавна не се е появявала (във Вселената *) по начина по който нашия вид я носи. 
Огънят пламтящ в сърцата ни е животворяща искра, затова и тези чиято ръка владее Земята в момента, всячески се стремят да потулят Истината, за да могат да господстват максимално дълго. 
Колко – това вече е друга тема, на която в момента няма да се спирам.
Този Плам е необходим и на двете Полярностти участващи в Голямата Игра – Тъмните и Светлите. Затова залогът е толкова голям и претенциите на страните са непримирими.
Но не бива да се страхувате. До сега много пъти сме получавали подкрепа, ще я имаме всячески до Прехода. От нас обаче зависи какво ще се случи (в личен план *) по време на този преход – на къде ще се запътим, зависи  само и единствено от нас самите. Е за сега толкоз. 

Пожелавам ви Светлина и Дръзновение                                          21.01.2012

* - допълнено на 23.01.18