От известно време се появи подтик да споделя с вас отговор, който изкристализира в мен и който ми дава опорна точка в онова което търся.

   Мнозина от вас са чели публикации относно това, - Иисус действително ли е умрял на кръста или това е поредната лъжа тиражирана в нашия свят. Т.е. въпросът е кое от двете твърдения е Истина и кое лъжа !
   За да бъда честен ще призная, че аз самия се поддадох на съмнението относно достоверността на Неговата смърт. От много години светлината на Учението на Иисус блести в мен, но настъпи момент в който прагматизма надделя и аз изпаднах в криза относно чистотата на онова в което вярвах. А има едно Желязно правило: Добро с негативни средства не можеш да градиш! Все едно да строиш нова къща с изгнили греди.    И чрез посяване семето на съмнение, тъмните сили се стремят да омърсят великото дело, което бе сътворено на Кръста.
   Задачата ми не е никак лесна, но аз няма да убеждавам никого – ще споделя с вас онова, което съм събрал и натрупал в мен и което даде отговор, който едва ли ще намерите другаде.
   Преди много години, четейки различни източници, през мен мина материал, който е в основата на онова, което прозрях. В този материал се описваха методите на деструктивните сили и по-точно – тяхната промяна в стила.
   Ако преди време се е залагало основно на физическото унищожения на неудобните индивиди, то от определен момент метода с ликвидирането (освен в много належащи случаи) се заменя с този на дискредитирането, омърсяването, очернянето. 
   Възловият въпрос е: Кое е онова, което налага тази промяна? Оказва се, че при настъпване на неестесвена смърт, излизането на Душата от тялото е съпроводена с отделянето на огромна енергия под формата на мощен импулс, който залива обкръжаващата действителност и по този начин повлиява на процесите, на индивидуалностите които са свързани с конкретната личност. Този импулс се разпростира и започва да работи в онези които хармонират с разбиранията, ценностната система и  ... на похитената личност. И макар видимо да се прекъсва процеса на физическо ниво, той продалжава да действа, при това много по-ефективно, на духовно ниво. Душите на онези, които имат сходна вибрация, влизат в резонанс с душата на загиналия и по този начин неговото дело продължава.
   Колко по-зле биха се чувствали същите тези души със сходна вибрация, ако онзи който те приемат, поддържат и следват, когато излезе изобличаваща статия или дескридитиращи материали и по този начин той бива осквернен. Долавяте ли разликата. И тя е много съществена.
   В единят случай, макар и съсипани от физическата загуба, ние сме окрилени от примера, от саможертвата, от мъжеството и то става наш модел на подръжание.
   Във вторият случай, няма да страдаме от загуба на физическо ниво, но биваме опустошени на морално-етическо и духовно нива. Губим посоката.
   Ето я разликата.
   Преди много години, когато повярвах в ... Извечното (а съм роден и отрасъл като атеист), когато го приех и почувствах, се удивих как е възможно, едно събитие имало своята проява преди 2000 г., да има такова огромно влияние и да не бъде загубено за човечеството през хилядолетията.
   Тогава не знаех много от нещата, които знам сега. И това нещо ми бе чудно и същевременно се удивлявах на това Чудо. Оказа се, че чудо няма – има проява на Енергията, която следва определени закономерности.
   Ще отворя нова скоба и ще задам въпросът – Можеше ли Иисус да спаси сам Себе си и да не се качи на Кръста, имаше ли той потенциала да го стори. Отговорът е

ДА, МОЖЕШЕ. НО НЕ ЗА ТОВА БЕ ТОЙ ДОШЪЛ. 

Всеки който е приел Христовия принцип, заявил го е и живее според него ГО МОЖЕ. Иисус го прие, заяви го и живя според него и бе наречен Христос. Но Той с цялата отговорност за онова, което носи, заяви: -

Всичко това го можете и вие, даже много повече.

И това е самата истина. Всеки който е чел книгата „Операция Троянски кон” или е гледал филма за Иисус на Мел Гибсън (с някои уговорки ) може да придобие реална представа за ОНОВА което е изживял Справедливия по време на мъченията и ръзпъването.

НО НАЙ-ВЕЧЕ ПО ВРЕМЕ НА МЪЧЕНИЯТА. 

Унижението, самотата, обидата, обругаването ... списъка е дълъг. Той го изживя и за да придобие опитност, и за да бъде овластен от Отца Си, и за да може изживяното от Него да подготви Импулса, който заля човечеството при неговата смърт и който продължава да работи и сега, давайки сили на такива като мен да продължават да живеят в цивилизация в която добродетелите са смятани за бурени. НО ТЕ НЕ СА ТАКИВА.          Процесът вече е в пълен ход и макар все още да не се забелязва, ОНОВА което бе наченато в дълбока древност, бе свалено и проявено от Справедливия (и от още много други преди и след Него) продължава. Та ако ме питате: - Умря ли Иисус на Кръста? - моят отговор е: - Да! Имаше защо!
   Иначе делото Му не би било доведено докрай. Времето щеше да го заличи.
   
   Поводът да напиша горното е книгата „Завръщането на свещеното знание на Катара”.   

   20.02.2015    13:47